Common use of Общи цели Clause in Contracts

Общи цели. Изграждане на доверие във върховенството на закона и независимостта на съдебната власт чрез активна комуникация на действията за нейното реформиране и усъвършенстване; • Преодоляване на кризата в доверието на българското общество към работата на съдебната власт; • Утвърждаването на обществен авторитет на отделните органи и на съдебната власт в нейната цялост и налагане на разбирането за върховенството на закона; • Постигане на по-голяма прозрачност в работата на съдебната власт и на нейните органи в рамките на предвидените от закона ограничения; • Повишаване на доверието на партньорите на България в ЕС в българската съдебна власт; • Подобряване на вътрешната комуникацията в съдебната власт; • Подобряване на комуникацията с изпълнителната и законодателната власт; • Подобряване на комуникацията с медиите, в това число подобряване „новите“ и социалните медии, с цел подобряване на комуникацията с гражданите; • Подобряване на комуникацията с гражданското общество, със съсловните и професионални организации и неправителствените организации като цяло; • Повишаване на правната култура на обществото; • Повишаване нивото на професионалното обучение по публична комуникация на магистрати и служители от органите на съдебната власт, включително на онези служители от администрацията, които осъществяват пряк контакт с граждани; • Усъвършенстване на подходите, механизмите и инструментите за комуникация на съдебната власт, в това число подобряване на яснотата и разбираемостта на езика и използваната терминология. Непосредствени (краткосрочни) общи цели на Комуникационната стратегия са: • Подобряване на вътрешната комуникация в съдебната власт; • Възприемане на единна политика и стандарти за предоставяне на информация за дейността на съдебната власт от органите й; • Повишаване професионалната подготовка по публична комуникация на магистрати и служители от органите на съдебната власт. • Подобряване на комуникацията с неправителствените организации, професионалните и съсловни организации; • Подобряване на комуникацията с медиите; включване на проактивна комуникация с новите и социални медии; • Комуникиране на дейностите на съдебната власт по реформирането и подобряването на процесите в нея с цел утвърждаване на нейната независимост. Средносрочните общи цели на Комуникационната стратегия са: • Изграждане на механизми за успешна комуникация в извънредни ситуации, свързани с имиджа и независимостта на съдебната власт; • Подобряване на комуникацията на всеки един от органите на съдебната власт (ВСС, Инспекторат към ВСС, съдилища, ВКС, ВАС, ПРБ) с целевите общности/групи; • По-ефективно използване на наличните ресурси в съдебната власт – човешки и технологични – свързани с осъществяване на комуникационните дейности; • Довършване на изграждането на професионалната комуникационна структура на органите на съдебната власт (говорители, информационни центрове и пресслужби), повишаване на административния статут на служителите за връзки с обществеността и ресурсно осигуряване на комуникационната дейност на органите на съдебната власт; • Подобряване на вътрешната комуникация в и между органите на съдебната власт. В средносрочен план, Комуникационната стратегия си поставя за цел оптимизирането на вътрешната комуникация в отделните органи на съдебната власт, както и между тях. Резултатите от реализираните изследвания показват, че в по-голямата част от случаите негативният публичен образ на съдебната власт се изгражда поради липсата на достатъчно ефективна и устойчива вътрешна комуникация. Състоянието на комуникационните средства, обема и качеството на информацията, която обменят в рамките на собствените си структури, както и помежду си отделните органи на съдебната власт, определят и нейния външен образ. Съществено значение за постигането на тази цел има формирането на устойчиви представи и нагласи в българското общество. Преди всичко, целта, към която би трябвало да бъдат насочени усилията в средносрочен хоризонт, е изграждането на представата за процес в дейността на органите на съдебната власт, където всеки от тях има определена роля. Непознаването на процесуалните норми, както и цялостната ниска правна култура на българските граждани, са съществени препятствия за постигането на тази цел. Именно затова, усилията на всички институции би трябвало да бъдат насочени към разясняване на процеса на установяване на истината и утвърждаване на справедливостта при запазване на правата на всички участници в процеса. Постигането на тази цел предполага висока степен на вътрешна съгласуваност в комуникационните действия на различните звена в хода на досъдебното производство и съдебния процес. Дългосрочните общи цели на Комуникационната стратегия са: • Създаване на виртуален, онлайн Медиен център към институционалния сайт на ВСС в Единния портал на съдебната власт, като институционална информационно-образователна медия, насочена към обществото; • Повишаване на правната култура на обществото и познанията за функциите на отделните органи на съдебната власт; • Повишаване на доверието на обществото и партньорите, в това число ЕС, в съдебната власт; • Повишаване на доверието в съдебната власт, максимална прозрачност в работата й, високо качество на предоставените в рамките на сектор „Правосъдие“ услуги и равнопоставен достъп до правосъдие; • Съществено подобряване на вътрешната комуникация в и между органите на съдебната власт; • Разработване и внедряване на Единен портал на съдебната власт в България (проект, финансиран от ОПАК и осъществяван в момента); • Разработване и внедряване на единна информационна система на съдилищата (ЕИСС); • Изграждане на комуникационна инфраструктура, която да обслужва органите на съдебната власт; • Надеждна и сигурна е-комуникация между органите на съдебна и изпълнителна власт, граждани и бизнес. Стратегията си поставя за цел постигането на висока степен на съгласуваност, интегрираност и взаимно позитивно влияние между вътрешната и външната комуникация на органите на съдебната власт. Активният и ефективен вътрешен дебат в рамките на съдебната власт би трябвало да разширява обхвата на предоставяната към външните публики информация. На свой ред, откритостта и прозрачността в работата на органите на съдебната власт ще формират доверие в нея като гарант за демократичното развитие на България.

Общи цели. Изграждане на доверие във върховенството на закона и независимостта на съдебната власт чрез активна комуникация на действията за нейното реформиране и усъвършенстване; • Преодоляване на кризата в доверието на българското общество към работата на съдебната власт; • Утвърждаването на обществен авторитет на отделните органи и на съдебната власт в нейната цялост и налагане на разбирането за върховенството на закона; • Постигане на по-голяма прозрачност в работата на съдебната власт и на нейните органи в рамките на предвидените от закона ограничения; • Повишаване на доверието на партньорите на България в ЕС в българската съдебна власт; • Подобряване на вътрешната комуникацията в съдебната власт; • Подобряване на комуникацията с изпълнителната и законодателната власт; • Подобряване на комуникацията с медиите, в това число подобряване „новите“ и социалните медии, с цел подобряване на комуникацията с гражданите; • Подобряване на комуникацията с гражданското общество, със съсловните и професионални организации и неправителствените организации като цяло; • Повишаване на правната култура на обществото; • Повишаване нивото на професионалното обучение по публична комуникация на магистрати и служители от органите на съдебната власт, включително на онези служители от администрацията, които осъществяват пряк контакт с граждани; • Усъвършенстване на подходите, механизмите и инструментите за комуникация на съдебната власт, в това число подобряване на яснотата и разбираемостта на езика и използваната терминология. Непосредствени (краткосрочни) общи цели на Комуникационната стратегия са: • Подобряване на вътрешната комуникация в съдебната власт; • Възприемане на единна политика и стандарти за предоставяне на информация за дейността на съдебната власт от органите й; • Повишаване професионалната подготовка по публична комуникация на магистрати и служители от органите на съдебната власт. • Подобряване на комуникацията с неправителствените организации, професионалните и съсловни организации; • Подобряване на комуникацията с медиите; включване на проактивна комуникация с новите и социални медии; • Комуникиране на дейностите на съдебната власт по реформирането и подобряването на процесите в нея с цел утвърждаване на нейната независимост. Средносрочните общи цели на Комуникационната стратегия са: • Изграждане на механизми за успешна комуникация в извънредни ситуации, свързани с имиджа и независимостта на съдебната власт; • Подобряване на комуникацията на всеки един от органите на съдебната власт (ВСС, Инспекторат към ВСС, съдилища, ВКС, ВАС, ПРБ) с целевите общности/групи; • По-ефективно използване на наличните ресурси в съдебната власт – човешки и технологични – свързани с осъществяване на комуникационните дейности; • Довършване на изграждането на професионалната комуникационна структура на органите на съдебната власт (говорители, информационни центрове и пресслужби), повишаване на административния статут на служителите за връзки с обществеността и ресурсно осигуряване на комуникационната дейност на органите на съдебната власт; • Подобряване на вътрешната комуникация в и между органите на съдебната власт. В средносрочен план, Комуникационната стратегия си поставя за цел оптимизирането на вътрешната комуникация в отделните органи на съдебната власт, както и между тях. Резултатите от реализираните изследвания показват, че в по-голямата част от случаите негативният публичен образ на съдебната власт се изгражда поради липсата на достатъчно ефективна и устойчива вътрешна комуникация. Състоянието на комуникационните средства, обема и качеството на информацията, която обменят в рамките на собствените си структури, както и помежду си отделните органи на съдебната власт, определят и нейния външен образ. Съществено значение за постигането на тази цел има формирането на устойчиви представи и нагласи в българското общество. Преди всичко, целта, към която би трябвало да бъдат насочени усилията в средносрочен хоризонт, е изграждането на представата за процес в дейността на органите на съдебната власт, където всеки от тях има определена роля. Непознаването на процесуалните норми, както и цялостната ниска правна култура на българските граждани, са съществени препятствия за постигането на тази цел. Именно затова, усилията на всички институции би трябвало да бъдат насочени към разясняване на процеса на установяване на истината и утвърждаване на справедливостта при запазване на правата на всички участници в процеса. Постигането на тази цел предполага висока степен на вътрешна съгласуваност в комуникационните действия на различните звена в хода на досъдебното производство и съдебния процес. Дългосрочните общи цели на Комуникационната стратегия са: • Създаване на виртуален, онлайн Медиен център към институционалния сайт на ВСС в Единния портал на съдебната власт, като институционална информационно-образователна медия, насочена към обществото; • Повишаване на правната култура на обществото и познанията за функциите на отделните органи на съдебната власт; • Повишаване на доверието на обществото и партньорите, в това число ЕС, в съдебната власт; • Повишаване на доверието в съдебната власт, максимална прозрачност в работата й, високо качество на предоставените в рамките на сектор „Правосъдие“ услуги и равнопоставен достъп до правосъдие; • Съществено подобряване на вътрешната комуникация в и между органите на съдебната власт; • Разработване и внедряване на Единен портал на съдебната власт в България (проект, финансиран от ОПАК и осъществяван в момента); • Разработване и внедряване на единна информационна система на съдилищата (ЕИСС); • Изграждане на комуникационна инфраструктура, която да обслужва органите на съдебната власт; • Надеждна и сигурна е-комуникация между органите на съдебна и изпълнителна власт, граждани и бизнес. Стратегията си поставя за цел постигането на висока степен на съгласуваност, интегрираност и взаимно позитивно влияние между вътрешната и външната комуникация на органите на съдебната власт. Активният и ефективен вътрешен дебат в рамките на съдебната власт би трябвало да разширява обхвата на предоставяната към външните публики информация. На свой ред, откритостта и прозрачността в работата на органите на съдебната власт ще формират доверие в нея като гарант за демократичното развитие на България.